Заплюването е новата норма

Малка и безобидна случка между деца, ще каже някой, къде по-страшни неща са бивали (в училище). За „малка“ мога да се съглася донякъде. За „безобидна“ – в никакъв случай.

Това и Онова

„Това било точно като онова,“ мислех си. „Ха!“ Ядосвах се и исках да коментирам под поста му, но трябваше да излизам.

Защо толкова хора повярваха, че ще им отнемат децата? Една теория

Въпреки че по идея живеем в демократична република, битките за това какви да са социалните политики в последните години като цяло се водят между организации и хора, които не могат да докажат доколко са изразители на народната воля, макар че настояват за това, от една страна, и такива организации и хора, за които поначало не е особено важно изразители на чия воля са, от друга (иронично или не толкова, но официалната власт може да попадне и в двата лагера).

Random Review: The Witcher

Към това ревю мога да подходя по два начина.

При единия то започва и завършва с една дума: „Hmpf”. В превод на български  това звучи горе-долу като „Хм.“ Може да е одобрително и утвърдително, може да е отхвърлящо. Имам предвид второто, и с това мога да изчерпам всичко за казване.

Крепим статуквото с Destructive Creation

Принципът на „действие заради самото действие“ е, освен не много умна стратегия, също и – когато е издигнат на нивото на идеология, което не е далеч от сегашната ни ситуация – белег за режими, в които едва ли бихме искали да живеем.

„Ромските стипендии“: какво значи една баничка повече?

Но майната им и на цифрите! В крайна сметка, тези вече бивши стипендии за ромски деца се равняват най-много на две банички дневно. Или по желание и възможност, на баничка с айрян или пък сметката за водата.